3. Акустично откриване
Това е пасивен и евтин-допълнителен метод за откриване.
Принцип: Когато дрон лети, неговите двигатели и ротори излъчват уникален високо{0}}честотен шум (бръмчене). Системите за акустично откриване улавят този звук чрез разполагане на множество микрофонни масиви с висока-чувствителност.
Метод на работа:
След като микрофонната матрица получи звуковия сигнал, системата изчислява посоката на източника на звук чрез времевата разлика на звуковата вълна, достигаща до различни микрофони.
Сравнявайки го с библиотека със звукови проби, системата може да определи дали звукът съответства на известен модел дрон.
Предимства: Пасивно откриване, напълно скрито, незасегнато от електронни контрамерки и способно да открива дронове, които не излъчват радиосигнали.
Недостатъци: Къс обхват на откриване, силно податлив на смущения от фоновия шум на околната среда (като трафик и вятър) и относително ниска точност на позициониране.
4. Фотоелектрическо/инфрачервено откриване
Това е по-скоро инструмент за „потвърждение“ и „идентификация“, отколкото метод за първоначално откриване.
Принцип: Използва камери с висока-разделителна способност (видима светлина) и инфрачервени термовизионни камери (термично наблюдение) за визуално потвърждаване и проследяване на открити подозрителни цели.
Режим на работа:
Когато други методи за откриване (като радар) открият подозрителна цел, системата автоматично контролира кардана, за да завърти оптоелектронното устройство към целта.
Операторите могат визуално да видят външния вид на дрона, модела и дали носи товар (като експлозиви) чрез видео емисия-в реално време.
Предимства: Осигурява най-интуитивните и надеждни доказателства за идентификация на целта.
Недостатъци: силно се влияе от времето и условията на осветление (като мъгла, мъгла и нощно време), ограничено зрително поле, неподходящо за-мащабни първоначални търсения.
Обобщение и практически приложения: В практическите системи за сигурност, за постигане на оптимални резултати при откриване, обикновено се използва подход за комбиниране на множество-сензори, вместо да се разчита на една единствена технология.
Типичен процес на система за откриване и идентификация на дронове е както следва:
Първоначално предупреждение: Откриването на радар или радиочестотен спектър първо открива подозрителни цели на разстояние или такива, които току-що са навлезли в зона, забранена за полети, и предоставя тяхното приблизително местоположение.
Идентифициране на целта: Откриването на радиоспектъра анализира сигнала, за да идентифицира модела на дрона; едновременно с това системата насочва оптоелектронната платформа към местоположението на целта.
Визуално потвърждение: Ясно изображение на целта се заснема от електро-оптична/инфрачервена камера. След това оператор или алгоритъм за разпознаване на изображения с изкуствен интелект извършва окончателно потвърждение, за да определи своя специфичен модел и потенциална заплаха (напр. дали носи подозрителни обекти).
Прецизно позициониране и проследяване: Обединяването на данни от множество методи за откриване позволява прецизно позициониране на дрона и неговия оператор, поддържайки последващи законни и разрешени контрамерки (напр. полицията, използваща заглушители или навигационни примамки).
В обобщение, технологията за откриване на дронове е сложна система, интегрираща множество технологии като радио, радар, акустика и оптика. Основната му цел е да постигне навременно откриване, точна идентификация и прецизно позициониране на неоторизирани дронове, без да се намесва в нормалната електромагнитна среда, като по този начин се гарантира сигурността на въздушното пространство.